„Зона Б-5" - експеримент и модерна архитектура в действие

В Деня на отворените Врати Общинското предприятие „Софпроект - ОГП", което отговаря за Общия градоустройствен план, организира архитектурна обиколка на кв. „Зона Б-5". В нея се включиха експерти, студенти и хора с интерес и активно отношение към развитието на града, които бяха водени от Даяна Николова от отдел „Културно наследство" в „Софпроект". Тя разказа историята за това как е замислен и реализиран столичният квартал, който е трябвало да осигури жилища на интелигенцията, и как се е трансформирал през прехода и до днес.

Изграждането на „Зона Б-5" започва през 1973 г. с поставено от държавата задание на тогавашния „Софпроект", който е работил по урбанизирането на столицата. Проектирането поема колектив начело с арх. Васил Петров и членове Сърнела Попова, Татяна Добрева, Искра Щетинска, Димитър Жеков, Светла Тихолова, Тодор Илиев. По това време има остра жилищна криза и пред архитектите стои задача, която арх. Петров определя като „особено привлекателна с мащабността и изключителното си социално пред-назначение". Екипът трябва да превърне територия от 41 ха между индустриалната зона край бившата вече гара Средец и същинския център в комплекс за 17 452 обитатели.

Заключват бъдещия жк „Априлски" (име, което така и не се налага) между булевардите „Александър Стамболийски", „Ген. Михаил Д. Скобелев", парк „Възражда-не" и ул. „Одрин". Сложното планиране и строителството са приключени в основни линии през 1985 г. Тогава в списание „Архитектура" арх. Васил Петров обяснява, че стремежът да се постигне максимален социален ефект лежи в основата на всички приложени особености на комплекса - голяма плътност, цялостно обществено обслужване, обогатено съдържание, модернистичен архитектурен образ. С идея да отделят обитателите от шумния град и вътре хората да се чувстват спокойно и безопасно най-високите и дълги блокове са подредени като ограждащи откъм двата булеварда и ул. „Одрин" и е факт, че влизайки във вътрешното пространство, оставаме изумени от разликата в нивата на звука. Поставеното изискване за голям обем жилища е можело да бъде постигнато единствено с надскачане на обичайния максимум по 12 -14 етажа до 16 - 17.

16-те блока са доминиращо ориентирани на юг, с изглед към Витоша и най-високите апартаменти предлагат уникална гледка. Определените тогава от някои критици като „нечовешки" мащаби на сградите са компенсирани с разчупена архитектура на фасадите - издавания във високите части, инспириращи усещане за уют и топлина фасадни тухли и др. Оформянето на междублоковите пространства е изключително модерно за времето си. Елементите на градската среда са превърнати в някакъв вид забележителности. Те са правени на различни нива в пълен синхрон с принципите на модернизма в европейската архитектура, като мисълта тук е била не само за разчупване на визията, но и за въздействието на средата върху хората и в частност за децата, които преодолявайки препятствията, всъщност изследват сами света. Проходите от блок към блок, стълбите нагоре и надолу създават усещането, че вътре всичко е общо.

Подземните гаражи също са новост, с която кварталът се „очиства" от автомобили. Те не са само под сградите, но и под градинките.

При 4283 жилища са осигурени 3430 места за автомобили, или 70% от стопаните могат да паркират колите си, което за времето си е забележително. Партерните нива на сградите са замислени с оглед социалните функции - с клубове за деца, възрастни хора и магазинчета. Прави впечатление, че насред високите блокове има един разпрострян нашироко и само на два етажа. Днес там е дом за възрастни хора, каквато е била първоначалната идея - баби и дядовци да са близо до децата си и да могат да се радват на внуците.

Пълният комплект от градските потреби включва две детски градини и училище, което е една от най-модерните сгради на квартала и забележителен образец на модерната архитектура на 70-те и 80-те години на миналия век, който спокойно може да се конкурира с най-добрите западните примери от онова време. Към учебното заведение са направени спортен комплекс и басейн. То е било обявено като училище за надарени деца под егидата на Людмила Живкова и инициираната от нея асамблея „Знаме на мира".Сред немного красивите гледки е нереализирана градинка, в която ръждясват непоместени във времето цистерни за гориво и други съоръжения, стоваре-ни някога с идея да се прави локална топлоцентрала.

Динамиката на времето в края на 80-те оставя незавършен парка.

В първоначалния си вариант той е трябвало да поеме множество спортни съоръжения, аква център и дори спортно училище с интернат. Незапочната остава сградата за комунални нужди, на мястото на която е вдигнат мол „София". От днешна гледна точка сградата леко загърбва квартала, защото входът й е откъм булеварда, но според специалистите по градоустройство това се отразява добре на обитателите.Друга от неудачите е на междублоковите пространства - там липсва богатото озеленяване в мрежата от вътрешни дворове, но това е нямало как да се избегне предвид подземията, които не позволяват израстването на големи дървесни видове. Основните критики все пак си остават към височината на сградите, но пък безспорно едно от „чудесата" на квартала е блок 14, който е наречен „Китайската стена".

Гигантският блок, който представлява три залепени една за друга сгради с по два входа, се появява в средата на 70-те години, като изпълнението е с новия за времето си едропанелен кофраж, който осигурява по-голяма здравина за високите здания. После са построени много подобни в „Младост 1", „Дианабад" и др. В планирането на пространството си личи, че нещата са гледани отгоре. Той оглавява класация -на най-гъсто населена жилищна територия в страната, като оспорва титлата единствено с бургаския „Краставицата".

Гигантът, който затваря квартала откъм ул. „Одрин", има 462 апартамента. Ако приемем, че в тях живеят 1500 души, това означава, че гъстотата на населението там надхвърля 22 пъти средната за страната, в която има и поне 10 града с по-малко, като Ахтопол, Шипка, Бобошево, Болярово, Клисура, Китен, Плиска, Мелник и др.Блок 14 в „Зона Б-5" първоначално е бил проектиран като 12-етажен. В процеса на строителство обаче е издадено разрешение за надстройка на още 4 етажа. Състои се от три отделни секции, съединени в едно цяло. За всяка от тях има по два прохода. През 70-те години, когато е завършен, на партера е имало обущарско ателие, книжарница, занималня, магазини за цветя, цигари и сувенири, тото пункт, помещения за телефонни кабини. Сутеренът му е проектиран да служи като убежище при бомбена атака по въздуха, както при много други големи сгради в София. Някога „Китайската стена" е бил гордостта на Зоната. Днес фасадата е олющена, повечето от терасите - остъклени, всяка според възможностите на стопаните.

Независимо какви са били критиките при строителството на комплекса или тези днес, факт е, че проектантският екип се е старал и е успял да се отърве от някои негативи на панелните комплекси на 60-те години с еднообразните фасади и липсата на социално обслужване. Коментаторите го наричат експеримент, но и като такъв той се оценява като успешен.

Вижте нашите оферти в централната част на София


  прочети повече статии