Пикът на икономическия ръст е все още пред нас

Христофор Павлов, главен икономист за България на Уникредит Булбанк

Перспективи: Икономическият растеж се очаква да достигне цикличния си пик около 4.4% през 2018 г, преди леко да се забави до 4.2% през 2019 г. През изминалата година растежът получи подкрепа от два основни двигателя: износ и частно потребление. През тази и следващата години, се очаква към тях да се присъединят и инвестициите, на фона на сигнали, че след продължителен период на стагнация те отново набират инерция. Преминаването към по-балансирана структура на растежа ще подпомогне и устойчивостта на икономическата експанзия.

Инвестициите ускоряват растежа

Частното потребление ще продължи да бъде основен двигател на растежа през 2018 и 2019 г., но ускоряването на ръста на БВП се очаква да дойде от инвестициите. Очакваме както публичните, така и частните инвестиции да наберат скорост след продължил близо десетилетие период на слабост. Средствата от ЕС, по-благоприятните условия на финансиране, както и по-големите разходи на правителството ще заемат водещата роля през 2018 и 2019 г., след като създаването на нови работни места, което беше с централна роля през изминалите няколко години, ще загуби важност.Всички компоненти на частните инвестиции се очаква да отчетат ръст през 2018 г.

Очакваме силен ръст в строителството на жилища и през тази година, който ще бъде подкрепен от по-високите цени, увеличението на издадените разрешителни за строеж и продължаващото подобрение в условията на финансиране. Строителството се очаква да получи подкрепа и от нарастващото търсене в сегментите на логистиката, туризма и особено административните сгради. Очакваме инвестициите в машини и оборудване също да нараснат. Секторите на преработващата промишленост, които ще са най-големи-те печеливши от протичащото в момента увеличаване на производствения капацитет, са преработката на метали, медицински и козметични продукти и производство на части за автомобили.През 2017 г. капиталовите разходи на публичния сектор достигнаха най-ниското си ниво за последните 5 г.

Неизпълнението на бюджета за инвестиции на правителството през изминалата година (планирани 6.2 млрд. лв. срещу изпълнени 3.9 млрд. лв.), според нас, е резултат от нереалистични прогнози в комбинация със слабо планиране и подготовка на инфраструктурните проекти. Забавянето, причинено от предсрочните избори, също изигра роля, макар и второстепенна. Все пак обемът на инвестициите на публичния сектор се очаква да нарасне видимо през 2018 г. и отново през 2019 г., тъй като управляващите просто не могат да си позволят повече забавяния, без да рискуват повторение на ситуацията от миналия програмен период, когато голяма част от разходите бяха концентрирани в последния момент.

По-високи заплати вдигат потреблението

Потреблението ще остане основният двигател на растежа през 2018 г., като очакваме минимално забавяне спрямо 2017 г. основно поради по-ниския темп, с който ще се създават работни места, след като ръста на заетостта достигна най-високата си точка през 2017 г. Все пак смятаме, че по-ниският дял на икономически активното население в България в сравнение с останалите страни от региона сочи за наличието на неизползвани възможности за повишаване на заетостта, особено ако бъдат осъществени на практика по-добре планирани и по-щедро финансирани мерки за елиминиране на съществуващите регионални различия. Това включва ускоряване на инвестициите в инфраструктура за подкрепа на свързаността (което следва да подобри и мобилността на работната сила), както и мерки за увеличаване на заетостта сред младите неработещи, неучещи и необучаващи се млади хора (NEET), които в България са с най-високия дял от населението в тази възрастова група спрямо останалите държави членки на ЕС от ЦИЕ.

Очакваме високият ръст на заплатите да продължи. Високият ръст на заплатите ще отразява и недостига на работна сила, който след като първоначално се наблюдаваше най-вече в сектори, които използват нискоквалифициран труд, постепенно обхваща и останалата част от икономиката. Тъй като разходите за труд в някои части от икономиката нарастват по-бързо от производителността, някои предприятия, които се характеризират с ниски маржове на профитабилност, се очаква да започнат да изпитват затруднения. Това може да доведе до структурни трансформации, като компаниите започнат да насочват повече трудови ресурси към секторите с по-висока добавена стойност, или да променят начина си на производство, като мигрират към технологии, които използват по-малко работна сила за сметка на повече капитал.

Подобни процеси не винаги протичат гладко и при определени обстоятелства могат да бъдат съпътствани от временно увеличаване на нормата на безработица, което е и една от причините да сме по-предпазливи в нашите оценки за перспективата пред растежа на икономиката в средносрочен план. Потреблението се подкрепя и от по-високите цени на жилищата (ръст от 9.0% на годиш-на база за 2017. Положителните перспективи за частното потребление са подкрепени и от очакванията за известно забавяне на инфлацията през 2018 г., което в комбинация и с низходяща тенденция при лихвите по кредитите, се очаква да увеличат разполагаемия доход и да стимулират търсенето на потребителски и най-вече на ипотечни кредити.

Вижте нашите топ оферти за ново строителство в гр. София

  прочети повече статии