Наследяване на недвижим имот или на дружествени дялове

При наследяване на недвижим имот или на дружествени дялове се прилага правото на държавата, на която е гражданин починалия или в която обичайно е пребивавал преди смъртта си, ако е различна от тази, на която е гражданин. Дружествените дялове не са обект на семейна имуществена общност /СИО/ и в случай, че се приложи наследяване по закон, то разпределението не предполага привилегия на преживелия съпруга в следствие наличието на негов дял, придобит по време на СИО. На първо място следва да се вземат предвид завещателните разпоредби, оставени от починалия, ако има такива, а ако няма такива, законовите разпоредби относно наследяването на съответната държава. В този ред на мисли приложението на българския Закон за наследството е ограничено и не касае наследяването на чужди граждани.

Що се касае до българския закон той гласи следното относно наследяването по закон:
1. Децата на починалия – по равни части;
2. Когато починалият не е оставил деца или други низходящи, неговите родители;
3. Когато има само братя и сестри – по равни части;
4. Когато починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи във втора или по-горна степен /баби и дядовци/, първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета;
5. Когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен;
6. Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете;
7. Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория;
8. Ако няма други наследници съгласно т. 7, съпругът получава цялото наследство.

Други важни моменти:
1/ Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените.
2/ Когато няколко лица са починали и не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на всеки от тях, се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия.
3/ Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните точки, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

Наследство по завещание
Съгласно българското право, касаещо завещателните разпоредби, оставени от български граждани:
1/ Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
2/ Завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество.
3/ Завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част –
1. Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
2. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Завещателните разпоредби на чуждите граждани не се подичняват на българския закон за наследството. Лицата трябва да са правоспособни и дееспособни съгласно тяхното законодателство, за да могат да направят подобни волеизявления. При всички положения е желателно чужденецът да остави валидно завещание, касаещо недвижимия му имот или дружествените му дялове, за да не се налага предоставянето в последствие на доказателства относно наследяването по закон съгласно законодателството на държавата на починалия. Още повече, че често нарочни удостоверения не се вадят съгласно съответното законодателство и е необходимо наследниците на починалия декларативно да посочат качеството си на наследници.


  прочети повече статии