Какво очаква икономиката ни в близко бъдеще?

Ще скачат ли лихвите по кредитите? Ще продължи ли поскъпването при недвижимите имоти? Какви са очакванията за българската икономика?

Отговори на тези и други въпроси можем да намерим в най-новото издание на тримесечния бюлетин „Икономически преглед” на Българската народна банка.

Вижте какво сочат краткосрочните прогнози на БНБ, изготвени от дирекция „Икономически изследвания и прогнози“ към Централната банка.

БВП

Очакванията за икономическата активност до края на годината са благоприятни, като по-значително подобрение има в строителството и промишлеността. Във всички сектори преобладава делът на предприятията, които планират да увеличат числеността на персонала си през следващите три месеца.

При подобряващите се конюнктурни индикатори и увеличаващата се натовареност на производствените мощности може да се очаква, че до края на годината фирмите ще продължат да засилват инвестиционната си активност и да наемат персонал.

Допълнителен благоприятен фактор, който ще влияе за ускоряване на растежа на инвестициите, е оценката им за намаляващо значение на несигурната икономическа среда като фактор, затрудняващ дейността на предприятията.

В съответствие с положителните нагласи на потребителите и увеличаващия се разполагаем доход на домакинствата, очакваме частното потребление да продължи да допринася за растежа в края на 2017 г. и в началото на 2018 г.

Разходната политика на правителството се очаква да има положителен принос за растежа на БВП през четвъртото тримесечие на 2017 г. и през първото на 2018 г. по линия както на правителственото потребление, така и на правителствените инвестиции.

Предвижда се износът на стоки и услуги да продължи да нараства в синхрон с увеличаващото се външно търсене, докато вносът на стоки и услуги ще се ускорява в съответствие с вътрешното търсене.

Вследствие на описаната динамика очакваме през четвъртото тримесечие на 2017 г. и първото на 2018 г. реалният БВП да продължи да нараства както на верижна, така и на годишна база с основен принос на вътрешното търсене.

Рисковете по отношение на външната среда и частните инвестиции са оценени като балансирани. Възможността частното потребление (общо за 2017 г. и в началото на 2018 г.) и правителствените инвестиции (през 2018 г.) да нарастват по-бързо от заложеното в прогнозата на БНБ създава предпоставки за реализиране на по-висок от очакваното реален растеж на икономиката през прогнозния хоризонт.

Износ–внос

През четвъртото тримесечие на 2017 г. и първото тримесечие на 2018 г. се очаква реалният износ и внос на стоки да продължат да нарастват на годишна база, като растежът на износа ще изпреварва този на вноса.

Реалният износ на стоки ще отразява очакваното нарастване на външното търсене. Динамиката на реалния внос ще се определя от прогнозирания годишен растеж на инвестициите и на частното потребление в страната.

Инфлация

Очаква се през четвъртото тримесечие на 2017 г. и през първото тримесечие на 2018 г. инфлацията да остане положителна с тенденция към повишение над текущо наблюдаваното равнище, което ще се определя от положителния принос на храните и от свиването на отрицателния принос на базисната инфлация.

Стоките и услугите с административно определяни цени се очаква да продължат да имат положителен принос за общата инфлация поради предвижданото увеличение на акцизната ставка на тютюневите изделия от началото на 2018 г., а също и поради повишението на регулираните цени на природния газ, топлоенергията, електроенергията и някои комунални услуги от началото на април и юли 2017 г.
Очаква се отрицателната базисна инфлация да продължи да забавя темпа си, а през първото тримесечие на 2018 г. индексът да започне да се повишава на годишна база, което ще отразява изчерпването на ефекта от поевтиняването на транспортните и телекомуникационните услуги.

Предвижданото поскъпване на храните на международните пазари и запазването на растежа на потребителското търсене ще бъдат предпоставка за повишаване на цените на общественото хранене и другите услуги (без телекомуникационните и транспортните услуги).

Рисковете пред прогнозата се оценяват като балансирани. Основните фактори, които ще оказват влияние върху инфлацията, са свързани с измененията на цените на петрола и основни суровини на международните пазари и ефектите от пренасянето им върху цените на стоки и услуги, които се влияят косвено от цените на горивата.

Обявеното от КЕВР понижение на регулираната цена на природния газ от октомври 2017 г. със 7.3% ще бъде предпоставка за реализирането на по-ниска инфлация от прогнозираната.

Допълнителна несигурност за прогнозата създава възможното пренасяне на по-ниските цени на природния газ върху цените на други стоки и услуги в потребителската кошница.

ДЦК

През четвъртото тримесечие на 2017 г. и през първото тримесечие на 2018 г. се очаква доходността на българските ДЦК да продължи да се понижава в резултат главно на силното вътрешно търсене и средносрочните перспективи за запазване на текущите ниски лихвени нива в еврозоната.

Предвид натрупания значителен фискален резерв към август и предварително обявените параметри на емисионната политика за 2017 г. предлагането на ДЦК до края на годината се очаква да остане ограничено.

Предстоящите значителни плащания по ДЦК, чийто падеж настъпва през първото тримесечие на 2018 г., предполагат отрицателно нетно финансиране с държавни облигации за периода, което също ще допринесе за понижаване на доходността на новоемитираните книжа.

Кредити и депозити

През четвъртото тримесечие на 2017 г. и през първото тримесечие на 2018 г. се очаква темпът на растеж на депозитите слабо да се ускори в резултат от повишаване на разполагаемия доход и спестяванията на домакинствата, както и от нарастване на брутния опериращ излишък на фирмите.

В условията на продължаващо засилване на икономическата активност и сравнително ниски лихвeни проценти очакваме банковите кредити за нефинансови предприятия и домакинства да продължат да нарастват и през прогнозния хоризонт.

Положително влияние върху динамиката на кредита може да се очаква както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането. Въз основа на индикативни разчети на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от юли 2017 г. може да се очаква, че усвояването на средствата по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и отпусканите във връзка с нея кредити ще продължат да допринасят за растежа на кредита и през последното тримесечие на 2017 г.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. и през първото тримесечие на 2018 г. се очаква лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити и кредити да се запазят близо до достигнатите нива. Високото нарастване на привлечени средства в банкова система, както и конкуренцията в сектора ще бъдат основните фактори, определящи запазването на ниските лихвени равнища.

Очакванията за запазване на основните лихвени проценти на ЕЦБ без промяна през прогнозния хоризонт също ще допринасят за задържане на лихвените проценти в българския банков сектор на достигнатите нива.

Цени на жилищата

Динамиката на цените на жилищата оказва влияние и върху поведението на фирмите в сектора на строителството. През второто тримесечие на 2017 г. реалната добавена стойност в сектора отчете растеж от 10.8% на годишна база (при спад с 6.8% за 2016 г.).

Продължаващото повишаване на цените на жилищата с по-ускорени темпове от индекса на разходите на фирмите в строителството е предпоставка през следващите месеци да продължи да се наблюдава засилване на икономическата активност в сектора и по-голямо предлагане на нови жилища, което ще окаже ограничаващ ефект върху динамиката на жилищните цени.

Сигнали за това дава отчетеното през първата половина на 2017 г. увеличение на броя на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради.

Вижте предложения за ново строителство град София

Вижте информация за покупка на недвижим имот с ипотечен кредит

  прочети повече статии