Средновековните кули в България

Материал: bgnow.eu

„Моят дом-моята крепост“ е израз, който използваме в преносен смисъл, за да кажем, че само у дома се чувстваме спокойни и в безопасност.

Преди няколко века обаче тази мисъл се е приемала съвсем буквално. Аристокрацията в средновековна Европа е изграждала феодални замъци, защитени с крепостни стени и дълбоки ровове, за да се предпазва от външни атаки и от бунтове на крепостните селяни. Въпреки че по това време България е под османско владичество, у нас също са се строяли феодални крепостни кули, пригодени за живеене. Те са били снабдени с бойници (мазгали) за стрелба по врага и специални еркери, от които да се излива гореща течност (олио или катран) върху неприятеля.

Наричат ги „българските донжони“ ( от френски – главна кула на замък, крепост или манастир). „Донжонът е последно убежище. Целта му е да предпази господаря на имението не само от външни нападатели, но и от поданиците му, които облага с данъци“, обяснява проф.Божидар Димитров.
Донжоните се появяват в Европа няколко века по-рано – още през ранното Средновековие. Те са имали двойна функция – да осигуряват защитата на владетеля от външни атаки и да служат като символ на властта му. Обикновено са били поставяни в един от ъглите или в средата на крепостната стена. На латински се наричат Каструм домини – крепостта на господаря. На френски е донжон. По същество е едно и също – феодален замък, обяснява проф. Божидар Димитров.

На същия принцип са били строени и българските царски дворци в Плиска, Преслав и Търново. „По правило старите български столици са били изградени от външен и вътрешен град. Вътрешният град предпазва владетеля от вътрешни заплахи. Както в Плиска, така и на хълмовете Трапезица и Царевец в Търново е имало вътрешен донжон“, допълва проф. Димитров.

Според археолога Стоян Попов, автор на книгата „Замъкът в Европа и България през Средните векове“, на територията на България е имало 22 кули, които отговарят на определението за донжон. Най-ярък пример са отбранителните кули в крепостта Баба Вида, във Видин и кулата в крепостта Червен.

Задължителен елемент за тези жилищни постройки е параклисът. На приземния си етаж те са имали кладенец, запаси от храна и боеприпаси. Подовете на етажите са от дървен гредоред, а стълбите са от камък или дърво. Достъпът до донжона е ставал посредством подвижен мост или стълба на височина няколко метра. Така кулите са били добре защитени срещу нападения, защото в случай на заплаха стълбата е можела да бъде срутена.

Строителството на донжони продължава и през османския период в големите градове. Това са жилищно-отбранителни кули, в които са живяли турски спахии, паши и бейове. „Те са имали основание да се страхуват и да се крият зад дебели стени, заради данъците, които са смъквали от поробеното население. Част от тези данъци са оставали за местния феодал – бея“, обяснява проф. Димитров. Смята се, че е имало и кули, собственост на т.н. аяни – местни първенци, които някога са били боляри, но са приели исляма и са били оставени да властва над старите си владения.

Аяните са играели посреднически функции между властта и местното население. Те са имали големи привилегии, включително да определят размера на събираните данъци. Те не са се чувствали сигурни сред закрепостеното население. За да опазят привилегиите си от недоволството на хората и от скитащите разбойници, те са строяли жилищно-отбранителни кули. От периода на късното Средновековие (края на XIV – средата на XVIII век) са оцелели само три такива кули – Кулата на Мешчиите и Куртпашовата кула (Враца) и Пирковата кула (Кюстендил).

Бейските кули във Враца

Враца е единственият български град, който има не една, а две средновековни кули. Те се намират в центъра, на метри от сградата на общината, и са една от туристическите атракции на града.

По-голямата е известна като Кулата на Мешчиите. Построена е през XVI век от ломени камъни, споени с хоросанов разтвор. Издига се на височина 13.4 м. Състои се от приземен и три надземни етажа, ползвани за живеене. В края на XX век е преустроена на часовникова кула. Отначало входът й е бил на западната страна – на повече от два метра височина от земята. Впоследствие е бил зазидан и е бил обособен нов вход на нивото на земята.

Недалеч от нея се намира Куртпашовата кула, висока 11 метра. Построена е през XVII в. и е била използвана за укрепено жилище на местен феодал. Състои се от подземен, приземен и два допълнителни етажа, които са използвани за живеене. Входът за приземния етаж се е намирал на 2.5 метра над земята. Достъпът до вътрешността на кулата се е осъществявал посредством дървена стълба, която е била прибирана при опасност. Кулата има 12 мазгала (отвори за стрелба), а между конзолите – отвори за изливане на горещи течности върху противника.

Според Божидар Димитров това са турски бейски кули. липсват обаче категорични доказателства за техните собственици. Според изданието „История на град Враца“ (1976) собственик на по-малката от двете кули е бил Курт паша – помохамеданчен местен боляр с българско име Вълко или Вълчо, което на турски се превежда Курт (вълк). Според същото издание Кулата на Мешчиите неправилно се приписва на местен владетелски турски или кумански род. В действителност това е било преустроено българско отбранително съоръжение, до което впоследствие е била построена малка джамия (параклис). На турски името се изписва като „мешчет кулеси“, тоест кулата при джамията. Мешчет, мехчет, мечеть и мечить са форми на произнасяне на една и съща дума, която и днес се използва от някои тюркоезични народи и означава само едно – джамия. Има обаче и теория (подкрепена от писмено донесение на католическия архиепископ Филип Станиславович), че е съществувал помохамеданчен род с името Мишчии, потомци или роднини на местни владетели с прабългарско и куманско потекло – Шишмановци).

Пиркова кула

Пирковата кула е отбранителна жилищна кула в центъра на Кюстендил. Намира се до римските терми в града и е свидетелство за архитектурната и строителна техника на укрепителната система на средновековния град Велбъжд. Кулата е с квадратна форма и е висока 15 метра. Състои се от приземие и три етажа. Названието Пиркова произхожда от гръцката дума „пиргос“, което означава кула. Точна датировка на тази кула не е направена. Смята се, че е строена в края на XIV или началото на XV век. Приземието на кулата е служело за склад. На първия етаж са разположени засводен вход от север, каменно огнище за отопление на южната стена и две бойници. Вторият етаж е организиран за продължително обитаване с огнище, ниша, три вертикални и две кръгли бойници, и галерия с ниша за хигиенни нужди. Третият етаж е осигурявал кръговата отбрана.

* Текстът е публикуван в новия брой на сп. GEO
Автор: Иван Михалев

Вижте нашите имоти в исторически местности на страната


  прочети повече статии